Планът на НАСА за кацане на американски астронавти на Луната през 2024 г. изглежда все по-реалистичен. Но желанието да се стигне до сателита на Земята не е само сред американците.
Китайците също така стабилно изпълняват плановете си за нашия естествен спътник и не са единствените играчи в надпреварата за постоянно човешко присъствие на Луната. Руснаците и европейците, както и Индия, Израел и Бразилия се опитват да не изостават. Сега нека се опитаме да разберем как 50 години след първото кацане на човек на Луната се правят планове за следващите пилотирани мисии.
Прочетете всички наши статии и новини за изследване на космоса
Луната зове!
Луната винаги е привличала вниманието на човека, ние сякаш сме свързани с нея с невидими връзки. Учените твърдят, че нашият спътник е възникнал в резултат на смъртта на друга вероятно съществуваща планета от Слънчевата система, която се нарича Тея. Твърди се, че тази планета се е сблъскала със Земята, в резултат на което най-големият й фрагмент е "избягал" в космоса, където е образувал Луната, както и астероидния пояс около планетата.
Нашият естествен спътник обикаля около Земята на средно разстояние от 384 XNUMX километра. Той засяга много природни процеси, които се случват на Земята, като например приливите и отливите на океана, чието възникване може да е причинило произхода на живота на нашата планета.
Орбиталното движение на Луната е синхронизирано с въртенето около нашата планета, поради което от Земята през цялото време може да се види само едната страна на спътника. Лунната орбита е едновременно проста и доста сложна. Луната се появява в нашето небе понякога точно над хоризонта, сякаш не се крие зад хоризонта, но понякога виси много високо над главите ни. Можете да видите Луната не само през нощта, но и през деня. Луната причинява такива интересни явления като слънчевите затъмнения, а самото й присъствие стабилизира въртенето на Земята.
Астрофизиците твърдят, че без сателит и астероиден пояс нашата планета би била подложена на постоянни катаклизми или би била унищожена отдавна. С всеки цикъл на въртене нашият естествен спътник бавно се отдалечава от Земята, но ще остане с нас за дълго време, така че човечеството все още ще може да осъществи грандиозните си планове за изучаване и развитие на най-близкото небесно тяло .
Най-близките от тях бяха представени от агенция НАСА, която планира през втората половина на 2024 г. американски астронавти отново да се появят на Луната. В това е убеден и новият ръководител на институцията, а последните успехи на американците, свързани с космическите полети, или амбициозните планове за сътрудничество с Европейската космическа агенция при изграждането на лунна космическа станция показват, че това не са празни приказки .
Възможно ли е да се върнете след 50 години?
Разбира се, въпросът не е, че не може да стане възможно най-скоро, няма технологични пречки. Но в момента подобни мерки се считат за не съвсем целесъобразни. Нека ви напомня, че преди 50 години човечеството вече е летяло до Луната няколко пъти. Това беше резултатът от космическата надпревара, в която доста бързо остана само един конкурент - САЩ. Губейки надпреварата, Съветският съюз в крайна сметка се ограничи до изпращането само на изследователски сонди на Луната.
Няколко десетилетия след последното кацане на Луната от мисията Аполо 17 през 1972 г. ситуацията е напълно различна. В надпреварата, която сега се разгоря с нова сила, макар днес да изглежда по-скоро мирна, отколкото стратегическа, конкуренцията е много по-голяма. Освен САЩ, има, разбира се, Русия (и вероятно само Русия знае доколко нейните изявления имат шансове да бъдат изпълнени и доколко е само хвалба), но има и могъщ Китай, който наистина успешен и мощен напоследък, и то не само от гледна точка на медиите. Не трябва да се забравят и други амбициозни играчи като Япония, Индия, Израел и Европа. Дори и да не могат сами да изпълнят месечния си план, те всячески подпомагат изпълнението му и участват активно в него.
Освен това все още има частни компании (въпреки че се поддържат от държавни институции), като SpaceX на Илон Мъск, която преди време обяви туристически полет около Луната. Разбира се, повечето от нас гледат на подобни планове с недоверие и много скептицизъм, но тяхната реалност не може да бъде подценена. Във всеки случай НАСА търси помощ и от частни компании, които могат да предложат интересни решения за следващите пилотирани полети до Луната.
В момента Китай изглежда най-решителен и последователен. Може би тяхната космическа програма се развива доста бавно, но носи осезаеми резултати. Факт е, че техните проекти не завършват на хартия, както в случая с Русия, а винаги имат конкретни цели и дават конкретни резултати. И точно съперничеството между Китай и останалия свят трябва да се следи внимателно през следващите години.
Но какво все пак тласка човечеството към Луната? Защо сме толкова привлечени от този сребърен куршум? Хумористичните мемове в случая с Китай виждат това като решение на проблема с пренаселеността. Но Луната не е само готово за използване пространство, може би това е съвсем различен въпрос.
Защо луната?
Луната е ценна за жителите на Земята по няколко причини. Първо, това е най-близката планета, която може да бъде достигната чрез преодоляване на земната гравитация. Второ, това е огромен източник на такива суровини като хелий-3. Това химическо вещество може да се превърне в почти безкраен източник на енергия за термоядрени реактори, ресурсите му ще продължат поне 10 000 години, освен това хелий-3 практически отсъства на Земята. Възможно е и на нашия спътник да има вода. Това ще бъде полезно не само за жителите на нашата планета или имигрантите на Луната, но и ще се използва за производството на ракетно гориво. Възможно е също така да има находища на злато, платина и други редки елементи, които могат да бъдат от решаващо значение за развитието на съвременните технологии и електроника.
Трето, Луната е стратегическо място за по-нататъшно изследване на Слънчевата система. Може да има трансферна станция за по-нататъшни пътувания или дори място, където хората могат да живеят (както за да се облекчи тежестта върху Земята, така и да се спаси от влошаващи се условия на нея). И накрая, Луната е много привлекателно място за учените да провеждат изследвания и наблюдения на нейната повърхност, особено от невидимата страна. Въпреки че, както показа скорошно откритие на НАСА, слънчевата страна на нашата луна също крие някои много интересни тайни. Става дума за изследвания в рамките на програмата Artemida, според която американските астронавти трябва да се върнат на Луната. Според ръководителя на НАСА Брайдънстайн агенцията е открила вода от слънчевата страна на нашия спътник, но за момента все още не е известно дали е възможно да се използва лунна вода като суровина. Самото това откритие обаче е изключително важно както за мисията Artemis, така и за глобалните планове за човешко присъствие на Луната.
Луната също е от голяма стойност като ресурс, който все още не е официално разпределен между нациите на Земята, принципът „първи дошъл, първи обслужен“ все още се прилага. Въпреки че на теория Договорът за космоса, който беше създаден през 1967 г., предвижда мирно и неконкурентно изследване на това и други небесни тела. С други думи, Луната е общото благо на цялото човечество, но вече добитите ресурси принадлежат на този, който го е направил. Ето защо е толкова важно кой пръв ще експлоатира и изследва Луната. Дори ако е предмет на правилата, договорени между страните, самото присъствие на Луната ще бъде много силна търговска валута.
Прочетете също: Crew Dragon не е единственият: кои кораби ще отидат в космоса през следващите години
Китай и тяхната решителност
През 2013 г. Китай стана третата страна, приземила безопасно пилотиран апарат на лунната повърхност след САЩ и Съветския съюз. В първите дни на 2019 г. китайският транспортен кораб Chang'e 4 кацна на обратната страна на Луната, а марсоходът Yutu 2 започна да се движи по нейната повърхност. Заедно с мисията бяха изпратени за изследване проби от организми, които трябваше да се развиват в лунни условия. Това все още са много прости тестове, но най-важното тук е, че Китай успява да проведе следващите етапи на лунната надпревара без проблеми.
На Земята има и такива проекти, за които не се говори много. Това включва проект Yuegun-1 (Лунен дворец - 1), местообитание, където учениците са живели в лунни условия (с изключение на ниска гравитация, която не може да бъде възпроизведена). В продължение на 200 дни четирима студенти са живели в изолирана среда, създадена от руски инженери.
Сътрудничеството между Китай и останалия свят, и особено САЩ, в изследването на Луната ще бъде много трудно. Отчасти защото това е престижна дейност, отчасти заради описаните по-горе предимства, които Китай не иска да споделя, и отчасти заради обтегнатите отношения между двете страни, които напоследък станаха особено неприятни. Въпреки това Китай не изключва международно сътрудничество с цел изграждане на пилотирана база близо до южния полюс на Луната. Обвиняването на Китай в предполагаем шпионаж обаче лишава сътрудничеството от неговия реален потенциал. Но освен САЩ и Европа, има и Русия, която моментално реши да използва тази ситуация в своя полза. Има слухове, че Роскосмос се опитва по всякакъв начин да се върне в тази надпревара благодарение на сътрудничеството с китайците. Имат доста амбициозни проекти за безпилотна мисия още през 2022 г., както и обучение за кацане на руснаците и китайците на Луната.
Китай, като част от програмата Chang'e, участва в изследователски мисии на орбитални сонди през първото десетилетие на 5 век. Втората фаза на тази програма, включваща повърхностни проучвания, е в ход и, както знаем, е успешна. Следващата мисия Chang'e 2 е проект за полет до Луната и връщане на Земята със събрани проби (около XNUMX килограма) от нейната повърхност.
След изпълнението на тези задачи ще започне фаза IV, която е фаза на интензивно изследване на Луната, за да се определи кой регион е най-привлекателен за изследване. Този етап трябва да се проведе през 20-те години на 21 век и ще бъде увенчан с пилотиран полет след 2030 г.
САЩ ускоряват плановете си за полет до Луната
Китай трябва да направи много неща за първи път, за да лети до Луната, докато САЩ, макар и „малко забравени как да го направят“, но вече знаят много. През последните десетилетия НАСА изпрати много изследователски мисии до Луната (Clementine, Lunar Prospector, Lunar Reconnaissance Orbiter, Artemis, GRAIL, LADEE), което им позволи да проучат спътника по-подробно. Но най-големият враг на САЩ е бюрокрацията, чиито действия водят до забавяне на следващите проекти.
Първоначално изглеждаше, че САЩ имат проблем с избора. Те трябва да решат коя цел е по-важна за тях - летенето до Марс или изследването на Луната. Те искаха да оставят последното на частни компании, но в крайна сметка и двете цели станаха важни за НАСА, както потвърдиха последните доклади. Напомням, че САЩ искат да изпратят астронавти на Луната през втората половина на 2024 г., тоест през следващите 5 години.
В САЩ има доста възможности и средства за това. По този начин се очаква ракетата SLS (Space Launch System) и превозното средство Orion да направят първия полет около Луната през 2020 г., а пилотирана мисия е планирана за 2024 г. По това време Китай ще бъде само на такъв етап, който НАСА вече е извършила преди много години.
Руснаците приземиха няколко безпилотни апарата на повърхността на Луната, но пилотираната мисия се провали. Съединените щати в момента участват в проекта Gateway Station, трансферен център в лунна орбита. Те искат други, включително Русия, да сътрудничат в изграждането му, но руснаците още не знаят какво искат. Това не е изненадващо. Едва в следващите месеци ще бъде разработен национален руски план, който ще определи с кого и как Русия иска да изследва Луната.
Каква ще бъде тази орбитална лунна станция? Това е много по-малка версия на Международната космическа станция, която ще присъства постоянно в лунна орбита. Станцията ще бъде разположена в елиптична орбита около нашия спътник. Орбиталният комплекс ще бъде изграден поетапно с подкрепата на частни компании и космически агенции от други страни. Първият му модул, който сам осигурява захранване и изстрелване, трябва да бъде изведен в орбита през 2022 г. Екипажните и изследователските модули ще се появят през следващите години. Според предположенията пилотираните мисии (до 4 души) до станцията ще продължат от 30 до 90 дни. Сред дейностите, свързани с научни изследвания, са предвидени и кратки полети до повърхността на Луната. Така че няма планове за изпращане на хора на Луната, както беше през 1960-те и 1970-те години на миналия век, и такава космическа станция в момента е по-скоро в съответствие с плановете за бъдещо заселване на Луната.
Европа, която не иска да играе втора цигулка през цялото време
Когато говорим за Луната, споменаваме НАСА, CNSA и Роскосмос, но не можем да забравим ESA (Европейската космическа агенция) и свързаните с нея европейски компании в космическия сектор. ESA има богат опит. Може да се каже, че много проекти на НАСА не биха били възможни без неговата помощ.
През 2016 г. ESA, в сътрудничество с Foster + Partners, обяви инициативата Lunar Village, която събира мисли и идеи, свързани с изследването на Луната. Наскоро беше подписано споразумение съвместно с европейския производител на ракети Ariane, в което се отбелязва, че европейците не само искат да си сътрудничат с НАСА, като им помагат по всякакъв начин в проектите, но също така мислят да играят първите роли. Това споразумение има за цел да определи шансовете за полет до Луната в средата на следващото десетилетие (2025 г. или по-късно) и да започне да експлоатира ресурсите там.
Планът изглежда много амбициозен, но ESA трупа опит от години как да стигне до там (ще се използва ракетата Ariane 64) и да оцелее на Луната, включително изграждане на жилища с помощта на 3D печат и местни ресурси. Уникално лунно местообитание, наречено FlexHab (Future Lunar Study Environment), проектирано от Foster + Partners, предлага жизнено пространство, сравнимо с транспортен контейнер.
Лунна мисия: Текущо състояние
Сегашната картина на лунната надпревара е следната: от една страна Китай с евентуалното участие на Русия (самата Русия едва ли ще се осмели), от друга страна САЩ, които ясно определят датата на пилотирана мисия . До Европа с нейните амбициозни планове. И не без шансове, защото, както се казва, битката между двама винаги е от полза за третия. Но има и други интересни и амбициозни проекти.
Както държавните космически агенции, така и частни компании също се интересуват от Луната. Да, проектът Google Lunar X Prize, който трябваше да извърши мисия до Луната и обратно, за да достави проби, въпреки отлагането на крайната дата, все още има шанс да бъде реализиран. Все още има компании като израелската SpaceIL, американската Astrobotic, MoonExpress, индийската TeamIndus и японската Hakuto/ispace, които продължават да изпълняват плановете си. Други екипи, като тези в MIT, искат да допринесат за изследването на Луната по различни начини, в този случай чрез изграждане на 4G базова станция на лунната повърхност.
Въпреки че началото на 2019 г. в тази надпревара принадлежи на китайците, благодарение на успешната мисия на Chang'e 4, но нека си припомним, че Индия се опитва да балансира потенциала на тази страна не само в Азия, но и в света. За съжаление, лунната мисия Chandrayaan-2 на индийската ISRO, насочена към контролирано кацане на Луната, в крайна сметка се провали. Тяхното пилотирано превозно средство Vikram загуби контакт със Земята, докато се опитваше да се приближи до мястото за кацане.
Мисията на израелския кораб "Берешит" завърши още по-лошо, той се разби през април 2019 г. при опит да кацне на повърхността на спътника на Земята. Следователно броят на страните, които успяха да направят контролирано кацане на Луната, все още е много малък и се състои само от три държави.
Това не променя факта, че в момента новините от САЩ за пилотирана мисия до Луната до 2024 г. звучат сериозно и убедително. Историята обаче нееднократно е показвала с колко проблеми трябва да се справят подобни проекти. Това видяхме през последните месеци, когато си припомним провалените мисии на Израел и Индия. Ако обаче американците успеят да се преборят с бюрокрацията, намерят достатъчно средства и решат проблемите от чисто техническо естество, след няколко години ще видим още един човек да кацне на Луната.
Прочетете всички наши статии и новини за изследване на космоса