Откакто астрономите започнаха да откриват екзопланети през 90-те години на миналия век, много огромни газови гиганти, подобни на нашия Юпитер, попаднаха в полезрението им. Някои от тях се въртят в много ниска орбита спрямо своята звезда. А разстоянието е толкова близко, че повърхностите им могат да кипят, достигайки температура над 1600°С. Една от последните цели на Хъбъл беше KELT-20b, горещ газов гигант, разположен на около 400 светлинни години от Земята.
В резултат на наблюденията учените стигнаха до извода, че интензивното ултравиолетово лъчение на местната звезда навлиза в горните слоеве на атмосферата на планетата, където се поглъща от металите. Резултатът е прегрят слой високо в атмосферата на KELT-20b — подобно на богатата на озон стратосфера на Земята, която блокира слънцето, само че много пъти по-горещо.
Друг газов гигант, наблюдаван от Хъбъл, е WASP-178b, разположен на 1300 светлинни години от Земята. Тук е още по-забавно. Този гигант има една страна, постоянно обърната към звездата, поради което материята се изпарява и в резултат на това се образува газообразен силициев оксид. Този силициев оксид "тече" към нощната страна на планетата със скорост над 3200 км/ч, където температурата е съответно много по-ниска и в резултат на това се получава неговата кристализация. Така на повърхността се изсипва дъжд от камъни.
„Ако не можем да разберем какво се случва в супергорещите Юпитери, където имаме надеждни данни от наблюдения, няма да имаме шанс да разберем какво се случва в по-слабите спектри при наблюдение на земни екзопланети.“, каза Джошуа Лотрингер, астроном от университета Юта Вали.
Можете да помогнете на Украйна да се бори срещу руските нашественици. Най-добрият начин да направите това е да дарите средства на въоръжените сили на Украйна чрез Savelife или през официалната страница НБУ.
Прочетете също: