Има несъответствие между това кога хората искат да използват електричество и кога слънчевата енергия обикновено го произвежда. Най-често хората консумират електроенергия вечер или рано сутрин, когато слънцето още не е изгряло.
Но е очевидно, че радиацията е най-силна в средата на деня.
Един от вариантите за решаване на този проблем е използването на слънчева енергия за производство на водород, който може да се използва по-късно. Но съхраняването на водород за по-късна употреба може да бъде трудна задача. На теория производството на водород може да бъде отделено от слънчевата светлина чрез използване на слънчеви панели за зареждане на батерия, която захранва електролизера, когато е необходим водород, но това има своите предизвикателства. Загубите възникват на всеки етап от преобразуването на енергията. Този процес, макар и осъществим, не е ефективен.
Мултидисциплинарен екип от изследователи създаде нова молекула, която може да се използва за производство на водород от слънчева енергия при поискване – дори на тъмно. Те разработиха диада фотосенсибилизатор-полиоксметалат, която абсорбира светлина и съхранява заряд и след това може да използва този заряд за производство на водород, когато се задейства.
Накратко, осветявате разтвор, съдържащ молекула, и чакате да се зареди – при наличие на светлина разтворът се превръща от прозрачен в тъмно, мастиленосин. Когато искате да предизвикате отделяне на водород, просто добавяте киселина като сярна киселина.
Освободеният водород може да се използва за енергия. Предишна работа в тази област направи възможно получаването на съединения, които могат да задържат електрони за кратки периоди от време, понякога само за части от секундата. Въпреки това, молекулата, създадена от екипа, може да ги съхранява за няколко часа или дори дни - с период на полуразпад от около 40 часа.
На теория тази молекула може да се използва почти като течно гориво за производство на водород по всяко време на деня за превозно средство, задвижвано с водород. Изследването обаче не разглежда въпроса как да се рециклира молекулата. Може да се зарежда и разрежда много пъти, но има известно ниво на влошаване, проблем, пред който са изправени други подобни изследвания.
Все още обаче е твърде рано да се каже колко полезна може да бъде тази молекула. В допълнение към въпросите за повторната употреба, рутеният, елементът, използван в молекулата, е доста скъп. Изследването обаче е интересен начин за заобикаляне на някои от техническите предизвикателства, пред които е изправено водородното гориво.
Прочетете също:
глупава заблуда....