Изображението по-горе е изображение на слънчевата хромосфера, направено през 1999 г. по време на пълно слънчево затъмнение. Червените и розови нюанси, видими по краищата, се създават от светлината, излъчвана от водорода. Живите цветове са това, което е дало името на хромосферата, като „chroma“ е гръцки за цвят. Учените знаят за хромосферата повече от век, но тя все още остава един от най-мистериозните слоеве на слънчевата атмосфера.
За първи път НАСА изследва хромосферата на Слънцето, използвайки три различни мисии, за да получи измервания на множество височини на магнитното поле на Слънцето. Измерванията са получени от двойка сателити и мисията CLASP2 на НАСА. CLASP2 беше пренесен на борда на малка суборбитална ракета и данните от трите мисии помогнаха на НАСА да покаже как магнитните полета на повърхността на Слънцето създават блестящи изригвания във външната атмосфера.
Изучаването на всички възможни слоеве на слънчевата атмосфера е важно за прогнозиране на космическото време, което може да започне от Слънцето, да се разпространи бързо в космоса и потенциално да причини смущения на Земята. Магнитното поле на Слънцето причинява слънчеви изригвания и магнитното поле е много трудно да се види. Наблюденията на магнитното поле на Слънцето могат да се правят само индиректно, чрез изучаване на светлината от плазма или прегрят газ, която проследява линиите на магнитното поле.
Също интересно:
- Астрономите засякоха "интригуващ сигнал" от най-близката до Слънцето звездна система
- Слънцето имаше най-мощното си слънчево изригване от повече от три години
Наблюдаването на хромосферата е трудно, тъй като силовите линии на магнитното поле са пренаредени по начин, който е трудно да се предвиди. За провеждане на наблюдения CLASP2 беше изстрелян от ракетния полигон White Sands в Ню Мексико и се издигна на височина от 274 км над повърхността на Земята. На тази височина той можеше да види Слънцето над земната атмосфера, която блокира светлината с определени дължини на вълната.
Заедно с CLASP2 бяха направени наблюдения от сателитите IRIS и JAXA/NASA Hinode на НАСА, като и двата наблюдаваха Слънцето от околоземна орбита. И трите мисии се фокусираха върху една и съща част от слънцето, гледайки на различни дълбочини. Hinode се фокусира върху фотосферата, докато CLASP2 се насочи към три различни височини в хромосферата, а IRIS измерва магнезиевите линии с по-висока разделителна способност, за да калибрира данните от CLASP2. Резултатът беше първата карта на магнитното поле на хромосферата с различни височини.
Прочетете също:
- НАСА публикува нередактирана снимка на Марс като доказателство за статуса на мисията
- Каква е заплахата за Земята от промяна в магнитното поле?