Експертите на НАСА разглеждат възможността за изпращане на автоматична станция за изследване на най-големия спътник на Нептун - Тритон. Предложенията за изследване на Тритон бяха наречени Trident. Тази изследователска програма се разглежда от НАСА като част от проекта Discovery, чиято цел е да изучава планетите от Слънчевата система с помощта на автоматични станции.
Вояджър-2 беше първият и досега единствен апарат, доближил се до Нептун и неговите луни. През 1989 г. той предава поредица от изображения на тази най-отдалечена планета в Слънчевата система, но само около 40% от повърхността на Тритон е уловена в изображенията.
Тритон, кръстен на бога на морето в гръцката митология, има диаметър около 2,7 хиляди км. Това е седмата по големина луна в Слънчевата система и най-голямата от 14-те известни луни на Нептун. Открит е от британския астроном Уилям Ласел през 1846 г. Тритон е единственият спътник в Слънчевата система, който се върти около планетата в посока, обратна на нейното въртене. Предполага се, че Тритон се е образувал в пояса на Кайпер, колосален клъстер от малки небесни тела в края на Слънчевата система. Освен това Тритон е интересен с това, че атмосферата му се състои почти изцяло от азот с лек примес на метан.
„Тритон крие много мистерии и там могат да се провеждат много важни научни изследвания“, цитира Space.com Карл Мичъл от Лабораторията за реактивни двигатели в Пасадена (Калифорния), който е ангажиран с научната част на програмата Trident. - Знаем, че на повърхността на спътника има такива образувания, които не сме наблюдавали никъде, и това е причина внимателно да ги изследваме.
Ако програмата за изследване на Тритон бъде одобрена, автоматичната станция може да бъде пусната през 2025-26 г. По-специално, той ще прави снимки на повърхността на спътника, на която почти не се виждат кратери, което може да означава, че леденият слой на повърхността се е образувал сравнително наскоро.
Прочетете също: