Апарат НАСА Parker Solar Probe направи ключово откритие, което разкри източника на бързи слънчеви ветрове. Той стартира през 2018 г., за да изследва нагряването на слънчевата корона и да разбере какво ускорява слънчевия вятър. Слънчевият вятър е поток от силно заредени частици, които се излъчват от външната атмосфера на Слънцето (корона) и се разпространяват в Слънчевата система.
Бързият слънчев вятър има типична скорост до 750 km/s и почти съответства на състава на фотосферата слънцето. Той остава загадка в продължение на десетилетия. Досега. В скорошна статия екип от учени от Калифорнийския университет, Бъркли и Университета на Мериленд-Колеж Парк съобщава за интригуващ източник на тези мощни слънчеви ветрове. В това им помогнаха данните, получени от сондата Parker Solar Probe.
Сондата наблюдава тесни плазмени структури, когато се приближи до повърхността на Слънцето на разстояние от около 8 милиона км. Тези потоци изглежда се контролират от магнитни полета, които водят до студени петна Слънцето, известни като коронални дупки. Това са огромни петна по повърхността на Слънцето, където линиите на магнитното поле не са заключени вътре, а вместо това образуват отворени полеви линии, които се изстрелват в космоса. Просто казано, тези дупки изхвърлят високоскоростни частици от Слънцето като вода от душ слушалка.
Тези струи от частици се появяват като временни ярки петна на повърхността на Слънцето и подчертават къде магнитното поле преминава във и извън фотосферата (видимата повърхност на Слънцето).
Според прессъобщение учените, когато магнитните полета преминават едно през друго в противоположни посоки в тези кратери на слънчевата повърхност, те се разпадат и се свързват отново, изпращайки заредени частици да излитат от слънцето. „Основното заключение е, че магнитното повторно свързване в тези фуниеобразни структури е източникът на енергията на бързия слънчев вятър“, каза в изявление професорът по физика от UC Berkeley Стюарт Д. Бейл.
„Той не просто се появява навсякъде в короналната дупка, а сякаш е субструктуриран вътре в короналните дупки към тези супергранулационни клетки. Тя идва от тези малки снопове магнитна енергия, които са свързани с конвекционни токове. Нашите резултати според нас дават убедителни доказателства, че това се дължи на повторно свързване“, добавят учените.
Сондата наблюдава високоенергийни частици, движещи се със скорости около 10 до 100 пъти по-бързи от слънчевия вятър, което означава, че бързият вятър е причинен от повторно свързване на магнитното поле, изхвърлено от тези коронални дупки. Разбирането как и къде произлиза слънчевият вятър е от решаващо значение за прогнозиране на слънчеви бури и космическо време. Слънчевите бури, съставени от заредени частици, преминават през земната атмосфера, създавайки зрелищни полярни сияния, но силните бури могат да доведат до отказ на сателити и електрически системи.
„Ветровете носят много информация от Слънцето до Земята, така че разбирането на механизма на слънчевия вятър е важно от практически причини на Земята, казват учените. „Това ще повлияе на способността ни да разберем как Слънцето освобождава енергия и причинява геомагнитни бури, които заплашват нашите комуникационни мрежи.“ Благодарение на това откритие учените са една стъпка по-близо до по-доброто разбиране на сложната динамика на турбулентната повърхност на нашата звезда.
Прочетете също: