Един от най-изследваните обекти в небето е свръхнова, която за първи път е видяна с просто око в нашето небе на 24 февруари 1987 г. За първи път е видян от 400 години и е получил името - Наднова 1987А. От откриването му изследователите търсят смачканото ядро на звезда, останало от експлозията на звезда, известна като неутронна звезда.
Екип от астрономи, използвайки данни от космически мисии на НАСА и наземни телескопи, най-накрая откри неутронна звезда, която се крие в супернова. Супернова 1987A се намира в Големия магеланов облак, по-малка галактика в Млечния път, на около 170 000 светлинни години от Земята. Изследователите на проекта са използвали данни от рентгеновата обсерватория Чандра на НАСА и непубликувани преди това данни от системата за ядрени спектроскопични телескопи на НАСА, комбинирани с наземни наблюдения, направени с голямата милиметрова решетка Atacama.
Също интересно:
- Телескопът Хъбъл откри избухване на свръхнова
- Останките от рядка експлозия бяха открити в центъра на Млечния път
През последните 34 години астрономите пресяват остатъците, останали от експлозията на супернова, в търсене на неутронната звезда, която се очаква да бъде там. Когато една звезда се превърне в супернова, тя се срива в себе си, преди да изхвърли външните си слоеве в космоса. Компресията на ядрото на звездата я превръща в изключително плътен обект с масата на Слънцето и диаметър около 10 мили.
Тези остатъци се наричат неутронни звезди, защото се състоят почти изцяло от плътно опаковани неутрони. Бързо въртящи се, силно намагнетизирани неутронни звезди, наречени пулсари, произвеждат лъч радиация, който астрономите могат да открият като импулси, докато се движи по небето. Учените отбелязват, че подмножество пулсари са генерирали ветрове от повърхността си, които понякога се движат със скоростта почти на светлината, създавайки сложни структури от заредени частици и магнитни полета, наречени „мъглявини от пулсарен вятър“.
С новите данни от наблюдения екипът откри нискоенергийни рентгенови лъчи, идващи от мъглявината, както и доказателства за високоенергийни частици. Астрономите вярват, че има две вероятни обяснения за енергичното излъчване на рентгенови лъчи, включително мъглявина от пулсарен вятър или частици, ускорени до високи енергии от взривната вълна. Данните от последното рентгеново изследване потвърждават съществуването на пулсарната мъглявина.
Прочетете също: