Дори в слънчев ден човешкото око не може да види цялата светлина, излъчвана от най-близката ни звезда. Очите ни виждат само сравнително тясна лента от електромагнитния спектър, така че нови наблюдения, направени с помощта на обсерваторията НАСА NuSTAR се притече на помощ и откри високоенергийна светлина от нашата звезда, която човешкото око не може да види.
В изображение, публикувано на уебсайта на НАСА, региони с високоенергийно рентгеново лъчение, наблюдавани от космическата обсерватория NuStar, изглеждат като ярки сини петна.
Учените комбинираха тази „карта“ с наблюдения на нискоенергийна радиация, заснети от японския космически кораб Hinode, показани в нюанси на зелено, и ултравиолетови изображения, направени от Обсерваторията за слънчева динамика на НАСА, показани в червено.
Въпреки красотата на изображението, което комбинира данни от трите обсерватории, наблюденията на NuStar са особено ценни, защото показват къде са най-горещите зони на повърхността слънцето. Учените имат теория, че могат да помогнат за разрешаването на една от най-старите слънчеви мистерии - защо слънчевата корона, тоест горната част на атмосферата му, е по-гореща от повърхността му.
Общоприетите теории за образуването на звезди предполагат, че по-дълбоките слоеве трябва да са по-горещи. И това е най-вече случаят на Слънцето, с изключение на местата на преход от короната, която може да достигне температура до 2 милиона градуса по Целзий, към слоя на фотосферата, който е по-нисък, при температура от около 3,7 хиляди градуса по Целзий. И това е доста странно, защото топлината от Слънцето идва от неговото ядро.
Източникът на неочаквано нагряване могат да бъдат наноизбухвания - малки изблици на топлина и светлина в слънчевата атмосфера. Те са по-малки от нормалното, но могат да се появят по-често и може би редовното им появяване е достатъчно, за да причини това прегряване. Индивидуалните наноизбухвания са твърде слаби, за да се видят на слънчева светлина, но NuSTAR може да открие радиация, която произвежда голям брой наноизбухвания на едно място по едно и също време. Това може да позволи на учените да видят тяхната честота, как освобождават енергия и да направят извод дали са отговорни за нагряването на короната.
Допълнителни данни за това проучване бяха събрани, когато сондата НАСА Паркър направи своя 12-ти полет покрай Слънцето и премина през външните части на неговата корона. Устройството се приближи до него повече от всички сонди преди. Изследователите ще комбинират наблюденията на NuSTAR на Слънцето с данни, събрани по време на прелитането на Parker Solar Probe и ще се опитат да свържат видимата активност на Слънцето с проби от слънчевата атмосфера, събрани от космическия кораб.
Наблюденията на малки зони с екстремни температури показват, че въпреки че NuSTAR е предназначен основно за откриване на обекти и събития извън Слънчевата система, тази обсерватория е доста способна да разкрие много информация за нашето Слънце.
Също интересно: