Слънчевите изригвания може да са били катализаторът за живота на Земята. Ново проучване опровергава предишни проучвания, които твърдяха, че мълнията е източник на енергия за образуването на пребиотични молекули.
Много преди раждането на живота Земята е била каменна топка. След поредица от метеорни дъждове, вулканични изригвания и други свръхестествени събития се появяват най-ранните форми на живот, които сега познаваме като микроскопични организми. Исторически доказателства и вкаменелости, оставили своя отпечатък върху скали и други образувания ни казват, че животът е възникнал преди най-малко 3,5 милиарда години. Въпреки това условията на околната среда, довели до усложняването на химическия състав на Земята, не са достатъчно проучени.
Ново проучване, публикувано в рецензираното списание Life, предполага, че първите градивни елементи на живота може да са се появили в резултат на активни изригвания от младото Слънце. Международен екип от изследователи установи, че високоенергийни частици, излъчвани от суперизбухвания на Слънцето, са помогнали за създаването на органични молекули - аминокиселини и карбоксилни киселини, основните градивни елементи на протеините и органичния живот - в земната атмосфера.
Ранните изследвания, от 1800 г. до края на 20-ти век, се фокусираха върху мълнията като източник на сложни химикали, които доведоха до пребиотични молекули. Но това изследване показа, че енергийните частици от Слънцето са по-ефективен източник на енергия от мълнията.
„Това беше голямо откритие“, каза Володимир Хайрапетян, звезден астрофизик в Центъра за космически полети Годард на НАСА и съавтор на статията. „Тези сложни органични молекули могат да бъдат синтезирани от основните компоненти на ранната атмосфера на Земята.“
През 2016 г. Хайрапетян е съавтор на друго изследване, което показва, че по време на хадейския етап, тоест периода на ранното формиране на Земята, Слънцето е било с около 30% по-тъмно. Но интензивността на слънчевите суперизбухвания беше много по-голяма. Суперизригванията са мощни изригвания, които днес виждаме само веднъж на всеки 100 години, но когато Земята се е формирала, те са се случвали веднъж на всеки 3-10 дни. Проучване от 2016 г. предполага, че суперизбухванията на Слънцето редовно се сблъскват със земната атмосфера, предизвиквайки химически реакции.
Хайрапетян и екип от международни учени създадоха смес от газове - а именно въглероден диоксид, молекулярен азот, вода и променливи количества метан - съответстващи на ранната атмосфера на Земята. За да отговорят на въпроса: "Какво беше - мълния или слънчево изригване?", те създадоха две симулации. Първо, те изстреляха газови смеси с протони, които имитират слънчеви частици. В друга симулация те бомбардираха газови смеси с искрови разряди, които симулираха мълния.
Те откриха, че газовите смеси, изстреляни с протони, които съдържат 0,5% метан, произвеждат по-големи количества аминокиселини в сравнение с искровите разряди, които изискват най-малко 15% концентрация на метан, преди да могат да бъдат открити каквито и да било аминокиселини.
Учените са стигнали до извода, че младото Слънце може да е изиграло значителна роля в произхода на предшествениците на живота.
Прочетете също:
- Учените се доближиха до разгадаването на една от странните характеристики на Слънцето
- НАСА: Суперновите представляват заплаха за живота на Земята