Когато материалите са изтласкани до предела на възможностите си, могат да се случат странни неща – като например откриването на неизвестна досега течна фаза, докладвано от учени, разработващи ултратънко стъкло с висока плътност.
Тези видове стъкло се използват по различни начини, включително в OLED дисплеи и оптични влакна, но те могат да имат проблеми със стабилността. Чрез усилия за решаване на тези проблеми беше открит този друг вид материал. Важно е, че новооткритата течна фаза обещава тънко стъкло, което е по-стабилно и по-плътно от материалите, които са идвали преди, напредък, който може да отвори нови приложения за стъкло и дори изцяло нови видове устройства.
Стъклото е специален вид материал, който обикновено се образува, когато течността се втвърди. Въпреки че става твърдо, вътрешната структура на стъклото не се различава много от течната фаза. В случай на ултратънко стъкло, този преход може да бъде трудно да се контролира, без да се натъкнете на проблеми като кристализация, особено в големи мащаби. Тънкото стъкло запазва повече от свойствата си на течност от обикновено, което може да доведе до нестабилност и счупване. Този фактор възпрепятства създаването на здрави материали на базата на ултратънки стъкла, но точно от такива материали има нужда индустрията днес.
По време на експериментите учените са използвали нов метод - отлагане от парната фаза. По време на него газът се превръща в течност. По този начин учените се надяват да решат проблема с нестабилността и разграждането на материала, който често се среща в ултратънкото стъкло.
Новата фаза е структурно различна от обичайната течна фаза, образувана при създаването на ултратънко стъкло. Авторите на изследването заявяват, че тези фази могат да бъдат сравнени с графена и диаманта - те са твърди тела от въглерод, но в същото време съществуват в коренно различни форми.
Според учени, новата течна фаза ще бъде полезна при създаването на нов тип ултратънко стъкло, което ще се характеризира с повишена стабилност и плътност. Последвалите експерименти потвърдиха опаковането на отделни молекули в структура, която не беше кристал, а нещо друго. Въз основа на геометрията на фазата, изследователите смятат, че това може да е от значение и за други видове материали.
Това означава възможността за производство на ултратънко стъкло с много по-висока плътност – в някои случаи по-висока от тази на кристалите – чрез отлагане от парната фаза и новата течна фаза в стъклото. Планирани са допълнителни изследвания, за да се установи как точно се случва този фазов преход, което може да помогне на учените да разрешат някои от оставащите мистерии на стъклото.
Прочетете също: