Учените смятат, че първите изследвания на състоянието на хибернация при хората могат да бъдат извършени още в рамките на десетилетие ESA. Такива експерименти ще проправят пътя за дългосрочни космически мисии, при които астронавтите са поставени в защитен сън за седмици или месеци по пътя към далечни дестинации. Всичко, като в научно-фантастичните филми.
Хибернация по време на годишното пътуване на Марс не само ще предотврати скуката в малката космическа капсула, но също така ще спести разходите за мисията, тъй като членовете на екипажа в хибернация не трябва да ядат или пият и дори се нуждаят от много по-малко кислород.
Има и други предимства на хибернацията. Например, проучвания върху животни показват, че телата на астронавтите в хибернация могат да се износят много по-малко от телата на будните в микрогравитация. Така че при пристигането си астронавтите ще бъдат във форма и ще могат да започнат да изследват почти веднага след като се събудят.
Поради всички тези причини хибернацията, известна още като вцепенение, отдавна е основна част от научнофантастичните филми за пространство. В тях пътниците изминават огромни разстояния, докато са в безсъзнание във високотехнологични капсули, докато AI машини и андроид роботи поддържат космическите кораби в постоянен курс.
Въпреки факта, че това е научно-фантастична техника, поставянето на хора в такова състояние може да не е толкова пресилена идея. Дженифър Нго-Ан, представител на отдела за изследване на човека и роботиката на ESA, смята, че в зависимост от наличието на финансиране, първите тестове на режима на хибернация върху хора могат да се проведат още в средата на 2030 г.
Ранните проучвания вече показват, че е възможно да се предизвика вцепенение при животни, които не спят зимен сън, като плъхове, и безопасно да се върнат към живот след няколко дни. Процесът на започване на хибернация е сложен и включва намалено излагане на дневна светлина и период на интензивно хранене, последван от строго гладуване.
„Плъховете получават лекарство, невротрансмитер, и влизат в тъмно пространство с понижена температура“, казва член на изследователския екип ESA върху изследването на хибернацията Юрген Берейтер-Хан. – Това работи добре, но проблемът е, че трябва да приложите сигнализиращата молекула няколко пъти, за да поддържате състоянието. Необходимо е да се поддържа много високо ниво на невротрансмитера и това може да има вредни последици в дългосрочен план.
Въпросът е дали този режим може да бъде достатъчно безопасен за астронавти в малки космически кораби с минимално медицинско наблюдение и оборудване. Дженифър Нго-Ан вярва, че това е единственият начин да оцелееш по време на дълги мисии.
Загубата на костна и мускулна маса е голям проблем за астронавтите. Дори на МКС астронавтите губят до 20% от мускулната си маса на месец, а костите им постепенно отслабват. Ефектът на микрогравитацията върху човешкото тяло наподобява ефекта от продължителна почивка на легло. Изненадващо, почивката в леглото по време на хибернация изглежда изобщо няма тези ефекти. За разлика от пациент, който се възстановява от дълго боледуване или лекарствена кома, животно, събуждащо се от зимен сън, показва изненадващо високо ниво на годност.
„Както винаги се е случвало в медицината, трябва да имате първия човек, изложен на тези условия“, казват изследователите. „В определен момент има случай номер едно, в който прилагате [нова техника], защото рисковете и ползите са балансирани и вие клоните повече към ползите за субекта.“
Пациентите (и астронавтите) могат да се възползват, както в продължение на десетилетия, от общите анестетици. Изследователите обаче са съгласни, че за да бъде хибернацията полезна при космически полети, тя трябва да работи без сложна поддръжка на живота и постоянно наблюдение на капките. Следователно пътят от пациентите до астронавтите може да отнеме доста дълго време.
Прочетете също: