Световният рекорд за скорост на интернет беше напълно счупен, след като японски инженери демонстрираха скорост на трансфер на данни от 319 терабита в секунда (Tb/s) по оптичен кабел. Рекордът е поставен на влакно с дължина над 3000 км, съвместимо със съществуващата кабелна инфраструктура.
Трудно е да се надценява колко невероятно бърза е тази скорост на трансфер. Това е почти двойно повече от предишния рекорд от 178 Tb/s, поставен преди по-малко от година, и седем пъти по-бързо от предишния рекорд от 44,2 Tb/s от експериментален фотонен чип. НАСА се справя със "само" 400 Gbps и това напълно унищожава скоростите, достъпни в момента за потребителите: най-бързите домашни интернет връзки достигат 10 Gbps в части от Япония, Нова Зеландия и САЩ.
Пробивът беше постигнат с помощта на съществуваща оптична инфраструктура с добавяне на най-съвременна технология. Първо, те използват четири „ядра“ – стъклените тръби вътре във влакната, които пренасят данни – вместо стандартното единично ядро. Сигналите се разделят на няколко дължини на вълната, предавани едновременно с помощта на метод, наречен мултиплексиране с разделяне на дължината на вълната (WDM). Добавя се рядко използвана трета "лента" за предаване на повече данни и разстоянието се увеличава с помощта на различни технологии за оптично усилване.
Системата започва с гребен лазер, който генерира 552 канала на различни дължини на вълната. Тази светлина след това преминава през двойна поляризационна модулация, забавяйки някои дължини на вълните, за да създаде различни сигнални последователности. Всяка от тези сигнални последователности след това се подава в един от четирите канала за оптични влакна.
Данните пътуват около 70 км надолу по влакното, преди да срещнат оптични усилватели, за да поддържат сигнала силен на дълги разстояния. Тук преминава през два нови вида усилватели с влакна, единият легиран с ербий, а другият с тулий, преди да премине през общ процес, наречен Raman подобрение. След това сигналните последователности се насочват към нов сегмент от оптични влакна и повтарянето на този процес позволи на екипа да предаде данни на разстояние от 3001 км.
Важно е да се отбележи, че четириядреното оптично влакно има точно същия диаметър като стандартното едноядрено влакно, като се вземе предвид защитната обвивка. Това означава, че тази технология трябва да бъде относително лесна за внедряване в съществуващата оптична инфраструктура.
Прочетете също: