Австралийски изследователи от университета Къртин разкриха историята на проба от лунна почва, която мисията Аполо 17 донесе на Земята преди половин век.
Учени от Австралия изследваха почвени проби от Луната и ги датираха с помощта на метода на урано-оловната геохронология. Оказа се, че пробата, която американските астронавти са взели от Sea of Clarity (кратер на повърхността на Луната) преди 50 години, е на почти 4,2 милиарда години. Колко време мина? Според предварителните оценки веществото се е образувало приблизително 350 милиона години след раждането на Слънчевата система. Авторите на изследването подчертават, че такава древна лунна почва е изключително ценен образец за изучаването на младата Луна и еволюцията на планетите.
В работата взеха участие учени от Великобритания, Канада, Швеция и Австралия. Целта на изследователите е да определят възрастта и географския произход на извадката. Екипът от експерти обаче постигна много повече. Резултатите от проекта помогнаха за изясняване на знанията за процесите на атомно ниво в минералите, които са били подложени на екстремни въздействия по време на своята история. Пробите, които астронавтите взеха от Луната преди 50 години, оцеляха при два сблъсъка с повърхността по време на образуването на кратера.
Също интересно:
- SpaceX ще достави на Луната модул на украинската компания Firefly Aerospace
- Лунните мисии са изложени на риск поради слънчеви бури?
„Проучването също така дава нов поглед върху процесите в атомен мащаб, които се случват в минералите, засегнати от екстремни ударни събития. Аналитична работа, извършена в Geoscience Atom Probe Facility на Curtin, разгледа разпределението на атомите в пробата и установи, че има не едно, а две попадения. При втория удар пробата беше докарана до последното си място за почивка, където беше събрана от космонавтите“, казват изследователите. „Това също е чудесна демонстрация на необходимостта от повече космически мисии за връщане на проби на Земята, като се има предвид, че научната печалба е огромна.“
Изследователският екип беше ръководен от д-р Ана Чернок от Open University (Обединеното кралство) и включваше Университета на Портсмут (Обединеното кралство), Кралския музей на Онтарио, Университета на Торонто и Университета на Шербрук (Канада), както и Шведски природонаучен музей (Швеция).
Прочетете също: